Йовано, Йованке

Йовано, Йованке,
край Вардаро седиш, мори,
бело платно белиш,
се нагоре гледаш, душо,
сърце мое, Йованке.

Йовано, Йованке,
твоята майка, мори,
тебе не те пуща,
кай мене да дойдеш, душо,
сърце мое, Йованке.

Йовано, Йованке,
яз те тебе чекам, мори,
дома да ми дойдеш,
а ти не доагяш, душо,
сърце мое, Йованке.

Невесто, мори, убава

Невесто, мори, убава,
що ходиш толкоз за вода,
на тая чешма студена,
со тия стомни шарени?

Невесто мори, убава,
що ходиш толкоз за вода,
да не ти тежат стомните
или ти тежи герданот?

Ни ти ми тежат стомните,
ни ти ми тежи герданот,
а най ми тежи меракот,
меракот ми е далеко.


Меракот ми е далеко,
меракот ми е далеко,
во тая пуста Битола,
со тие темни зандани.

Катерино моме

Катерино моме, Катерино,
защо си толкоз моме хубава?
Защо си толкоз моме гиздава?

Каква те e майка, моме, родила?
Каква те e майка, моме, кърмила?
Каква си трева, моме, газила?
Каква си вода, моме, ти пила?

Я съм си, мило либе, хубава,
я съм си, мило либе, гиздава,
оти съм расла, либе, в планината!

Севдо, мори

Камък да бях яз целувал, тебе да не бях.
Камък да бях яз прегръщал,тебе да не бях.
Севдо, мори, що ми стори, жив да не бях,
ама бях, жив да не бях.

Не сакам тенка пушка во ръка,
най сакам твойта снага да държа.
Севдо, мори, що ми стори,жив да не бях,
ама бях, жив да не бях.

Без мене братя тръгвайте,
че сом ранен во сърцето,
две църни очи мене убия ме.

Вземи огин, запали ме

Сън ако беше ти,
можех да се събудя,
но и наяве теб
искам.
Песен да беше ти,
можех да те забравя,
но като звук до мен
идваш.

Вземи огин, запали ме,
направи ме пепел,
че не мога мило либе
без тебе. /2/

Рана да беше ти,
можех да оздравея,
нож да ме бе пробол
искам.
Жив да не бях сега,
за да не гледам тебе,
как ти при някой друг
идваш.

Сватба е

Цела нощ, до зори
пушки, майко, пукат.
Пирина се разтресе,
сватбари се веселат.

Сватба е голема,
сватба е - балканска.
Яна е убава,
мома я вземам яз.
Тъпан силно нека удри,
зурни нека вият.
Да отидем, мила майко,
сите да сe напият.

Цела вечер, майко,
тъпани се слушат.
Яна мома оро води,
сватба й е днеска.

Сватба е голема,
сватба е балканска.
Яна е убава,
мома я вземам яз.
Тъпан силно нека удри,
зурни нека вият.
Да отидем, мила майко,
сите да сe напият.

Силно тъпан чука,
като гръмни удари,
колко Яна яз я любам,
знае цела Пирина.
Сватба е ...

Биляна платно белеше

Биляна платно белеше
на Охридските извори.
Оздола идат винари,
винари белограгяни.
- Винари, белограгяни,
кротко терайте кервано,
да не ми платно сгазите,
платното ми е даровно.
Платното ми е даровно
за свекор и за свекорва.
Ако ти платното сгазиме,
со вино ке го платиме.
Со вино ке го платиме,
со вино и со ракия.
Не ви го сакам виното,
тук ви го сакам момчето,
шо напред кара кервано,
шо носи фесче над око.
Шо носи фесче над око,
а мене гледа под око.

Море пиле, славей пиле

Море пиле, славей пиле,
я запей ми песничица!
Да се чуе надалеко,
надалеко, преко Вардар,
преко Вардар, до Велешко,
от Велешко до Прилепско
Да се чуе надалеко,
надалеко, преко Вардар.
Там се бие славен юнак,
славен юнак, Питу Гули
Да се чуе надалеко,
надалеко, преко Вардар.

В градинка моме седеше

В градинка моме седеше
и сокол пиле молеше:
- Соколе , пиле, соколе,
ази ще да те помоля,
литни ми соколе,
литни ми горе високо!
Либето ми е далеко
во тая пуста чужбина,
да видиш либе що прави,
да видиш либе що чини;
дали е още мой
или си друга либи той.

Литна ми сокол, прелитна
во тая пуста чужбина,
тама ѝ либе съгледа
друго си либе либеше,
назад се повърна,
мома в градинка намери,
на рамо застана
и си на моме думаше:

- Твойто е либе лъжовно
и друго либе люби си ,
а твойто сърце тъжовно
по-арно да го забрави
не жали за него
и друго либе найди си!

На сърце ми стар мерак лежи

На сърце ми, на сърце ми
стар мерак лежи,
на сърце ми, на сърце ми
стар мерак гори.
Дали има, дали има
негде по света,
дали има,дали има
лек за мерака?

Ех любов, любов, любов,
от звезди осеяна,
от звезди осеяна
и от слънце галена.

Я послушай мили сине,
стара си майка,
нигде нема, нигде нема,
лек за мерака.
От мерак се боледъва,
не се умира,
душа ке излезе, сине,
мерак остава.

Имала майка

Имала майка едно ми чедо,
едно ми чедо – Никола.
С очи звездици,
лице трендафил,
левенто чедо – Никола.
Дотегнало му от чорбаджиии
църно робство, фашистко.
Литнал Никола в бой да се бие
с върли народни душмани.
Дом му станали Пирин и Рила,
темните нощи – закрила.
Знаме цървено в ръце развело
и млади момци повело.

Припев:Е-е-е, Никола,
е-е-е, пирински орел.
Е-е-е, Никола, е-е-е,
Български юнак.