В градинка моме седеше

В градинка моме седеше
и сокол пиле молеше:
- Соколе , пиле, соколе,
ази ще да те помоля,
литни ми соколе,
литни ми горе високо!
Либето ми е далеко
во тая пуста чужбина,
да видиш либе що прави,
да видиш либе що чини;
дали е още мой
или си друга либи той.

Литна ми сокол, прелитна
во тая пуста чужбина,
тама ѝ либе съгледа
друго си либе либеше,
назад се повърна,
мома в градинка намери,
на рамо застана
и си на моме думаше:

- Твойто е либе лъжовно
и друго либе люби си ,
а твойто сърце тъжовно
по-арно да го забрави
не жали за него
и друго либе найди си!